Рафаел Леонидас Трухильо е роден в бедно многодетно семейство на 24 октомври

Рафаел Леонидас Трухильо е роден в бедно многодетно семейство на 24 октомври 1891 г.  П олучи л минимално обучение. За да си изкарва хляба , се зае мал с всякаква работа, в това число   дребни обири.  На 16-годишна възраст съумял да си откри работа като свързочник.

През първата четвърт на 20 век територията на Доминикана била под политическото и икономическо въздействие на Съединени американски щати. Американски компании направлявали износа на дървен материал и захарна тръстика, а  американски офицери обучавали въоръжените сили, с цел да укротяват недоволните локални жители – Националната армия.  Трухильо встъпва в нея през 1918 година
      Американският публицист У. Крем в книгата си „ Демокрация и тирания в Карибите “ разказва бъдещия деспот по следния метод: „ В нормални времена Трухильо евентуално щеше да свърши живота си на  бесилката или просто с патрон в главата като незнаен селски престъпник – но американската интервенция отвори необятни благоприятни условия точно за такива хора “.

В средата на 20-те години, откакто американците напуснали, най-малко публично, Доминикана , Трухильо траял военната си кариера. След като приключва офицерското учебно заведение, той е създаден в капитан, по-късно става шеф на щаба на въоръжените сили.   

На изборите през 1930 година, резултатите от които били фалшифицирани, Рафаел Трухильо става президент на Доминикана. Той  въвел режим на военна тирания, който бил наименуван „ епохата на Трухильо “.  За 31 години диктаторът бил избиран четири пъти с „ единомислеща поддръжка “ на гласоподавателите – едва през 1952 година брат му Хектор поема поста президент. В реалност, несъмнено, курсът на Хектор не бил друг от този на брат му – всички решения вземал от Рафаел, който по това време бил министър на отбраната… 

Още от първите дни на ръководството си Трухильо работи л като безчувствен тиранин: демократичните институции били потиснати, армията и полицията били напълно подчинени на волята на диктатора. Опозицията била смачкана: по заповед на президента съперниците на режима били хвърляни на акулите в морето, изтезавали ги и разстрелвали. „ Всеки, който не ми е другар, е мой зложелател и по тази причина ще си заплати “ – това била логиката на доминиканския водач. Десетки хиляди хора станали жертва на режима. 

Диктаторът подкреп ял произвола на американски те компании, които експлоатирали естествените и човешките запаси на страната. Данъкът върху корпоративния доход в Доминиканската република бил най-нисък. Освен това, цялото произвеждане било в ръцете на американците . Трухильо обслужвал техните интереси като марионетка – в подмяна Щатите не се  месели във вътрешната му политика.

Трухильо определял к омунистите  като едни от най-опасните си врагове.  Сред най- и звестните жертви на режима бил водачът на комунистическото придвижване в Доминиканската република Фреди Валдес. През 1950 година той бил задържан и екзекутиран след жестоки изтезания.

Подобно на много диктатори, Трухильо бил суетлив . Освен най-високите  публични звания в страната, той  имал  и всевъзможни трофеи: „ Благодетел на отечеството “, „ Възстановител на независимостта “, „ Освободител на нацията “, „ Покровител на изящните изкуства и  литературата “, „ Пръв студент “, „ Пръв доктор “ , „ Пр ъ в лекар на науките “…

През октомври 1937 година държавното управление на Трухильо подрежда да бъдат всеобщо преследвани и  убивани хора от хаитянски генезис. Това решение било резултат от вести те от Европа, където нацистите пристигнали на   власт и увеличавали силата си.  По образ и подобие на Хитлер, Трухильо решил да „ прочисти “ доминиканския народ от хаитяните, които идвали на работа в Доминиканската република и „ отнемали хляба “ на  коренното население.

Повече от 20 хиляди хаитяни станали жертви на репресии. Клането било наречено „ магданозено “: доминиканската полиция желае ла от индивида да произнесе испанската дума магданоз (исп. – perejil) и  по произношението преценявали от кое място е родом . Хаитяните бивали убивани на място. След като научи ла за това, международната общественост изиска ла отмъщение. Трухильо се измъкнал с обезщетение от 500 000 $, което било изплатено на държавното управление на Хаити.

Обаче н а фона на възходящите антиамерикански настроения в Латинска Америка като цяло и в частност в Доминиканската република, Съединени американски щати решили, че рискът от подсилване на опозицията и от  нова гражданска война като кубинската е прекомерно огромен. Бил ор ганизиран заговор за елиминиране на Рафаел Трухильо.

Операцията за унищожаване на диктатора била извършена от сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ. На 30 май 1961 година кървавият тиранин бил погубен в колата си, в която преброили  60  дупки от патрони. Така се осъществило пророчеството на У. Крем в неговата книга – въпреки, че Трухильо към този момент не бил „ незнаен селски престъпник “.

След гибелта на Трухильо фамилията му се пробва ло да резервира властта, само че безрезултатно .  Епохата на Трухильо била отминала.